21.8 C
Благоевград
15.07.2024
Свят

Африка гради Велика зелена стена въпреки пандемия, война и преврати

Тя изглеждаше като „звездата“ на климатичните инвестиции, привличаше погледи и разпалваше надеждите за по-добър живот на милиони африканци и то далеч преди да бъде изградена.

Година и половина по-късно, насред война в Украйна и нестабилност у дома, само подхранвана от далечния конфликт, част от Африка е изправена пред критики. Бляскавите обещания за осем хиляди километра зеленина от Атлантика до Червено море, които да спират пустинята, често биват сочени от наблюдатели в последните месеци като напразни.

Така ли е наистина?

Близо две години след дръзките обещания за финансиране и решителни стъпки за панафриканско визионерство, Великата зелена стена попадна в капана на война, отразила се и на африканската сигурност, макар и извън континента; замислената за проекта площ се превърна в „коридор на преврати“, където силите за сигурност държат властта или воюват помежду си.

Нищо не върви по план, казват загрижени наблюдатели. Върви по план, колкото и да е трудно, казва Африка.

„Дневник“ разказва за напредъка по амбициозния, вече 16-годишен, проект, значението и проблемите пред който обобщи преди година и половина, и разговаря с представител на Африканския съюз – панафриканския блок, застанал зад проекта в зората му и помагащ да се координират усилията. От Адис Абеба, където е централата на Африканския съюз, проектът не изглежда обречен, а напредъкът му за африканските възможности не е толкова бавен. Стига африканските държави да работят заедно.

И стига заради взривоопасния коктейл от климатични промени, кризи по сигурността и така тревожещата Европа миграция – взаимно свързани – да не стане твърде късно.

Никога не е била толкова важна

Сахел (от арабски – бряг) е обширен регион в Африка от Атлантическия океан до Червено море с площ 3.05 млн. кв. км – малко по-малка от Индия. На север е Сахара, на юг – Суданската савана. В огромната равнинна област пустинята настъпва, отчасти заради навяващите пясък сезонни ветрове. Затова от 14 -те държави в сухия регион единайсет (Сенегал, Мавритания, Буркина Фасо, Мали, Нигер, Нигерия, Чад, Судан, Южен Судан, Етиопия, Еритрея и Джибути) се ангажираха с Великата зелена стена.

Тук са няколко от най-бедните държави в света. Деградацията на земята обрича десетки милиони жители на несигурност, но и дообогатява почвата за дейността на хиляди джихадисти, подхранена от бедността, лошото управление и надпреварата за оскъдни ресурси. Смята се, че климатичните промени и загубата на земя са сред водещите фактори жителите да избират между миграция и джихад.

Проектът се промени много от началото: оказа се невъзможно местните общности да се ангажират, ако просто се посадят милиони дървета, без да се помисли какви култури биха помогнали на местните, както разказа миналата година и изследователят от Нигерия Чикаодили Оракуе, проучвала инициативата:

Не може просто да засаждате дървета. Какво ще направите с поминъка на хората? От интервютата си разбрах, че в засегнатите региони просто садят дървета. Деветдесет процента от хората в района са фермери. Ако садите каквито и да било дървета, не им помагате. Пустинята ерозира плодородните райони, от които се изхранват. Някои отглеждат реколта, някои – животни. Пасища ще трябва да бъдат възстановени, за да няма сблъсъци.


Чикаодили Оракуе, 

Institute for Peace and Conflict Resolution

„Ескалацията на конфликтите е тъкмо заради климатичните промени“, каза за „Дневник“ тази седмица координаторът на Великата зелена стена към Африканския съюз Елвис Пол Тангем. Експертни доклади в района показват, че в най-някои от най-рисковите държави, като Мали и Буркина Фасо, а и Нигер, джихадисткото насилие ескалира в последната година. Впрочем това са и страните в Сахел, белязани от преврати (общо пет в трите) от началото на пандемията насам. Деградирането на земята обаче е резултат и от други проблеми: безконтролна паша, обезлесяване, недоразвити напоителни системи.

В следващите години инициативата, освен да спре Сахара, цели, според обявеното към 2022 г. от Комисията на ООН за борба с опустиняването, Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) и Панафриканската агенция за Великата зелена стена:

  • да създаде 10 млн. работни места;
  • да възстанови 100 млн. хектара (1 млн. кв. км) земя;
  • да улови 250 млн. работни места;
  • да покрие с растителност хиляди километрии в Сахел, свързващи две крайбрежия;
  • да създаде нови икономически възможности за хората, в район с население над 230 млн. души;
  • да се въздейства на 780 млн. хектара (7.8. млн. кв. км) земя в общо 20 държави – площ, два пъти по-голяма от Индия.


Звучи много амбициозно, а в първото десетилетие от живота на проекта изглеждаше трудно осъществимо. През 2020 г. и 2021 г. обаче бяха обещани общо над 20 млрд. долара от международни донори, държави и организации. Редом с 1 млрд. от Джеф Безос, Африканската банка за развитие се ангажира да намери 6.5 млрд. до 2025 г.

Повратът дойде на срещата One Planet Summit – четвъртото издание на замислената от френския президент Еманюел Макрон среща на върха, което се състоя в Париж. На виртуалното изданиие през 2021 г. на този форум за биоразнообразието бе обявено създаването на т. нар. Ускорител за Великата зелена стена, инициатива заедно с Конвенцията за борба с опустиняването и панафриканската агенция за улесняване на координацията между всички подпомагащи проекта.


Това е над половината от нужните 33 млрд. долара.

„Изоставане от графика“

Средствата се усвояват бавно предвид едва доловимото развитие от миналото десетилетие и нуждата да се навакса, но има напредък. Изследователят Чикаодил Оракуе каза в разговора си с „Дневник“ през 2022 г., че повечето държави не са „внедрили проекта институционално“. Оттогава в 9 от 11 страни са формирани т. нар. Национални коалиции за Великата зелена стена, които трябва да изградят мрежа от правителства, спонсори, бизнеса и гражданското общество. Собствена установена агенция вече имаше в Нигерия, макар и критикувана за бавния напредък.

Според данни на Конвенцията напредъкът се е „ускорил“, а 80% от 19 млрд. долара, обещани на One Planet Summit, са програмирани в 11-те държави; отпуснати обаче са едва 2.5 млрд., други 17.5 млрд. долара – до края на 2025 г. „Продължаващо политическо лидерство и поемане в ръцете“ на самите държави, заедно с целенесочени дейности на всички нива и подсилване на институционалните механизми в са нужни, за да се реализира тази визия.

Конвенцията отчита, че за две години Ускорителят е успял да обозначи и разпредели финансиране за 150 проекта, покриващи всички държави, от Сенегал до Джибути, и е започнал да отправя препоръки с приоритетни действия в 11-те основни страни.

И без Ускорителя успехът в някои държави като Сенегал бе видим. В Сенегал преходът от дървета към градини, изхранващи местни общности, от години е в ход, и страната често бива давана за пример за адаптиране към нуждите на населението; жителите вече усещат ползите, дори без Сенегал да е лидер в залесяването. В други, като Судан, Чад, Мали и Буркина Фасо, се чуваха призиви към властите да направят повече.


И все пак: според доклад за Организацията за земеделие и прехрана (ФАО) на ООН едва 4% от земята, набелязана за засаждане, е покрита, създадени са едва 350 хил от 10 млн. работни места, макар и данните вече да са стари – до 2020 г.; от данните на Конвенцията на ООН може да се съди, че благодарение на проекта е възстановена повече земя, или 20 млн. хектара, но данните по държави са само за 5 млн., като повечето са в Етиопия, Нигер и Еритрея.

Африка гради Велика зелена стена въпреки пандемия, война и преврати

Конвенцията за борба с опустиняването вижда институционални слабости заради липса на „финансови и човешки ресурси“ и на „политическа подкрепа от регионалните и национални агенции за Великата зелена стена“, а това може дългосрочно да изложи на риск устойчивостта на проекта.

За възстановяване на 100 млн. хектара земя до 2030 г. и създаване на 10 млн. работни места до 2030 г. според ООН е нужен ангажимент за общо поне 33 млрд. долара – или да се намерят още поне 14 млрд.

Проектът „рискува да загуби панафриканската си визия и амбиция“, отбелязва в уводна статия сп. „Нейчър“ през април. Парите постъпват твърде бавно; авторитетното издание го повтаря от години. Усилията на държавите се разпиляват. Климатични се организират лесно и непрекъснато изникват нови, гръмки обещания също се дават лесно, а според представител на ООН, разговарял с изданието през февруари, към въпросния момент дори не са уточнени ключови параметри на финансирането: каква част са заеми, каква – грантове, каква част от обещаното вече е било отпуснато или планирано финансиране и какво – новообещано.

Говори се за „недоверие“ между Африканския съюз и международните донори, но и за липса на вяра в панафриканските проекти от страна на някои лидери на континента, каквато имаше в началото на инициативата. Рискът според тях е Великата зелена стена да стане Великата зелена оградена градина – мрежа от изолирани дейности в малък брой държави.

Другият поглед от Африка

„Защо не виждаме по-добро имплементиране? Не е така“, обяснява в телефонен разговор с „Дневник“ Елвис Пол Тангем. „Не бива да се фокусираме в процентите.“ Според него в международен план често липсва разбирането, че Великата зелена стена не е проект с една, а със 150 активности (както впрочем посочва и ООН). „Мозайка от дейности“ не включва само засаждането на дървета, земеделски култури, треви за пасища. И на One Planet Summit през 2021 г. са обявени пет стълба с различен приоритет, сред които изграждане на друга инфраструктура. „Тя може да не е приоритетна за самия проект, но е нужна на някои от държавите.“

„Не сме добри в комуникирането“, признава Тангем, докато разговаря по телефона от Адис Абеба. „Над 60% от средствата“ за основните държави според него са предоставени; за тях се отнася заключението за „четирите процента“ на ФАО, но Тангем настоява, че числото изразява имплементацията на всички дейности накуп. Освен това, продължава, 2030 г. не е крайна цел на проекта, а просто важна междинна спирка по пътя към постигането на целите на Африканския съюз до 2063 г.: 10 млн. кв. км земя, далеч отвъд пределите на Сахел (с други думи над половината от територията на Русия).

Успехът не може да се обобщи в проценти. Как можете да изразите политическата подкрепа в проценти? Това е огромен успех, дори само да съберете всички тези страни заедно и да се съгласим на нещо общо. А какво остава за мобилизацията на ресурсите, комуникацията, развитието, общите политики.


Елвис Пол Тангем, 

координатор на Великата зелена стена към Африканския съюз

А държавите наистина са много различни, дори само ако се види мрежата от регионални организации, в които членуват. Впрочем Еритрея, известна като репресивен режим, тактически съюзник на Русия по редица международни инициативи, всъщност е трета по възстановена площ: половин милион хектара или 5000 кв. км (а общата и площ е съвсем малко над тази на България).

"Прилагането на толкова голяма и сложна програма в Сахел, един от най-суровите региони на Земята, не е лесна задача", каза през март изпълнителният секретар на Конвенцията за борба с опустиняването Ибрахим Тиау. Фактът, че Сахел е белязан от политически, социални и свързани с околната среда предизвикателства, които всички са взаимосвързани, със сигурност усложнява операциите на терен, но прави интервенциите дори по-политически ориентирани."
„Прилагането на толкова голяма и сложна програма в Сахел, един от най-суровите региони на Земята, не е лесна задача“, каза през март изпълнителният секретар на Конвенцията за борба с опустиняването Ибрахим Тиау. Фактът, че Сахел е белязан от политически, социални и свързани с околната среда предизвикателства, които всички са взаимосвързани, със сигурност усложнява операциите на терен, но прави интервенциите дори по-политически ориентирани.“

От думите на Тангем следва, че най-малкото Африканският съюз не се отказва от усилията да продължава и развива проекта. В целите за 2063 г. е записано: „деградацията на земята опустиняването да бъдат спрени и обърнати“; „горите и растителността да бъдат въдстановени до нивата от 1963 г.“
Африка 2063 (на английски)

„Политическа воля“ има не само в централата на АС в Адис Абеба, а и в други държави. Парите, макар и бавно, постъпват. Напредъкът остава бавен. Но продължава въпреки неспирните предизвикателства. Превратът в Нигер от 26 юли е само последното от тях.

От локдаун към глад и насилие

Разбираемо е, че ресурсите в Сахел, които можеше да отидат за проекта, се пренасочиха към друго.

Войната в Украйна и руската блокада на черноморските пристанища не просто повишиха цените на зърното, но и лишиха за известно време (и отново го лишават) африканския континент от ключов доставчик на храни. Това отклони правителственото внимание.

„Пандемията непропорционално се отрази на хората, които си изкарват прехраната ден за ден“, спомня си Тангем. „И веднага след това – войната. Блокадата в Черно море ограничи достъпа до храни. Много общности търсят алтернативи за по-високи доходи.“ Това краткосрочно засегна планирането и изграждането на Великата зелена стена.

Дългосрочно обаче, продължава Тангем, кризата „накара много хора да се замислят как да се справим в ситуация с блокада, да се съсредоточим върху производството на това, което ядем. Хората разбраха нуждата от повече традиционни земеделски дейности. Така че виждам и поуки“.

Измени ли това осъзнаване същността на Великата зелена стена? Доведе ли до увеличаване на дела на земеделските площи, които трябва да бъдат насадени или възстановени? „Още не и откъм големия план“, признава. Но за населението има поуки, които то вече разбра.

Местните общности все повече търсят начин да не им влияят външни предизвикателства. Войната не спря само вноса на зърно, но и на торове. Хората виждат колко скъпи станаха торовете. Затова опитваме да префокусираме приоритетите си.


Елвис Пол Тангем, 

координатор на Великата зелена стена към Африканския съюз

Тангем настоява, че политическата воля не е отслабнала заради тези кризи. Напротив, тя се „увеличи драстично в Африка, много повече държави приемат въпроса сериозно“. „Много от нашите правителства инвестират пари във възстановяване. Повече не може да бъде пренебрегван проектът и те го разбраха.“

Нима конфликтите – превратите в Мали и Буркина Фасо (четири за последните три години) и сблъсъкът на военни и паравоенни, разтърсил Судан през април, подпомагат тази политическа воля? За Тангем тези изпитания, които наистина забавят проекта (впрочем Судан и преди това не бе „отличник“), само показват колко наложително е да се действа.

Ескалацията на конфликта в Судан е и заради климатичните промени. Казваха, че войната в Дарфур е първият климатичен конфликт. Войната в Судан напълно застраши дейностите ни там, тези в Чад – също.


Елвис Пол Тангем, 

координатор на Великата зелена стена към Африканския съюз

„Това не може да става в условията на несигурност, състезание за ресурси и вода в тези държави и предвид огромната им зависимост от средата“, казва Тангем за Мали и Буркина Фасо. Завземането на властта от военните, в комбинация със задълбочаващата се несигурност от джихадисткото насилие, „намали фокуса на държавите“ към проекта заради хуманитарните нужди. Тероризмът в двете държави „става във важни зони на проекта“. Активностите продължават, но се налага приоритетите да се променят, обяснява представителят на Африканския съюз.

Попитан обаче дали хунтите сътрудничат, Тангем отговаря: „Много, много са ангажирани. Може да има промяна към краткосрочни и хуманитарни програми, но си сътрудничим.“ Дали тази ангажираност е искрена, вероятно ще покаже и следващият доклад на ООН; към 2020 г. двете държави са култивирали едва общо 55 хил. хектара. Само в Нигер числото е 10 пъти по-голямо. Ефектите от преврата там още не се наблюдават; Тангем се надява да няма промяна.

За оптмистичния Африкански съюз има какво още да се желае в проекта. Частният сектор е „едно от слабите звена от самото начало“, казва Тангем. Същевременно, дори в държави като Нигер, една от най-бедните в света и на последно място по човешко развитие, частният сектор проявява интерес. Дали превратът ще промени това? Предстои да се види.

https://youtube.com/watch?v=qVtlIqsdrMg%3Frel%3D0%26enablejsapi%3D1%26origin%3Dhttps%3A%252F%252Fwww.dnevnik.bg

Не чак толкова далеч от България

Говоренето за миграцията винаги успява да насочи вниманието към Африка, но не и да го съсредоточи върху причините милиони да искат да избягат.

Европа - а с нея и България - отново ускорява разговора за спиране на миграцията към континента, докато случаите на прекосяване на Средиземноморието, а и на преминали по суша през Балканите, нарастват. Подходът на възпиране на търсещите убежище през сделки с трети страни, от Тунис (където президентът завзе властта и откъдето идват сведения за жестокост към мигранти) до Нигер, чийто преврат излага на риск още едно "преграждащо" пътя им звено, считано за важно на континента.
Европа – а с нея и България – отново ускорява разговора за спиране на миграцията към континента, докато случаите на прекосяване на Средиземноморието, а и на преминали по суша през Балканите, нарастват. Подходът на възпиране на търсещите убежище през сделки с трети страни, от Тунис (където президентът завзе властта и откъдето идват сведения за жестокост към мигранти) до Нигер, чийто преврат излага на риск още едно „преграждащо“ пътя им звено, считано за важно на континента.

Фразата „липса на икономически възможности“ опростява проблема, свързан и със загуба на земеделска земя, и с конфликтите. Тъкмо Великата зелена стена може да предложи част от решението, казва Елвис Пол Тангем – и се надява тъкмо това послание да достигне до българските читатели. България може да си мисли, че е далеч, но границите, наложени от правителствата, не интересуват климатичните промени.

„Прахът от Чад влияе на Амазония“, припомня Тангем. Той има предвид падината Боделе край езерото Чад, район, чиято екосистема, през Атлантическия океан, захранва почвата в Амазония с ценни минерали. Тази екосистема обаче ще се промени: езерото Чад не спира да пресъхва.

Щом може толкова далеч, опустиняването неизменно влияе и на Европа, но преди всичко на милионите, чийно поминък е пряко застрашен. „Великата зелена стена ще има много голям ефект върху всичко това. Отвъд конфликтите и политическите трудности, виждаме, че светът гори“, продължава Тангем. „Както каза и генералният секретар на ООН, вървим към гробално варене. Юли бе най-горещият месец в историята, а Африка е непропорционално засегната.“

Затова хората пресичат пустинята, пресичат Средиземно море. Тези земи не са далеч от вас. Овчари, земеделци, които вече нямат нищо заради конфликт. Или влизат в терористични групи, или мигрират. Най-блиското зелено пасище е Европа. Казват си: по-добре да се опитам да прекося с риск за живота си.


Елвис Пол Тангем, 

координатор на Великата зелена стена за Африканския съюз

Къде ще е Великата зелена стена през често посочваната 2030 г. според очакванията на самия Елвис Пол Тангем? „До 7-8 години ще видим сериозно прилагане. Сега говорим какво да направим, за да продължим възстановяването. Вярвам, че тези предизвикателства в сигурността само показват колко важни са климатичните промени.“ Замисля се и добавя: „Ако искате проценти, надявам се, че ще сме достигнали 10-20% имплементиране.“

Българският читател трябва да знае, че въпросите на опустиняване, деградиране на земята и климатични промени не са африкански въпроси, а са проблем за всички. Затова светът гори. Великата зелена стена предоставя устойчиво решение. Не само за Африка, но и за света.


Елвис Пол Тангем

Related posts

Циклонът „Елиас“ блокира над 300 души

Илиана Иванова с първи коментар като еврокомисар

Ердоган ще посети Унгария

admin

Leave a Comment