23.5 C
Благоевград
13.04.2024
Анализи и коментариПоследни новини

Три степени на риск, или колко застрашени са жертвите на домашно насилие

Още докато пътуват към адрес по сигнал за домашно насилие, полицейските служители ще могат да разберат дали става дума за нов случай или за поредния и други данни, които да са им полезни в конкретния казус.

Това ще е възможно в средата на следващата година, когато трябва да заработи нова информационна система. С нея полицията в цялата страна ще има достъп до информация за всеки случай на домашно насилие. В момента МВР няма автоматизирана система и събира данните от районните полицейски управления. Новата система се разбработва по проект.

Още докато пътуват към адреса, полицейските служители ще могат да направят справка в системата дали извършителят е имал предишни подобни прояви, дали има издадена заповед за защита, колко такива заповеди са издадени и има ли предишни регистрирани случаи на агресия между насилника и жертвата, разказа пред „Дневник“ инспектор Зорница Шуманова, национален координатор по лиция на домашното насилие в Главна дирекция „Национална полиция“.

„За нас това е много важно, за да можем да проследим цялата история на всеки случай на домашно насилие. Тази система ще може да проследи и проверените и посетени сигнали за домашно насилие, без значение дали жертвите са поискали и дали съдилищата са издали заповеди за защита“, обясни Шуманова.

Тече и обучение на полицейски служители, които ще работят с жертви на насилие. По проекта се предвижда и въвеждане на специален алгоритъм за оценка на риска.

Разработена е анкета с конкретни въпроси, които полицейските служители ще задават на пострадалите при първоначален и последващ сигнал. Според отговорите ще бъде определяна степента на риск за всяка жертва на насилие като той може да бъде нисък, среден или висок.


Задаването на стандартни въпроси ще избегне субективния фактор при преценка на полицейските служители, а към полицаите ще има и препоръки за конкретни последващи действия за всяка от посочените степени на риск.

До година трябва да заработи национален регистър на жертви и насилници

С промените в Закона за защита от домашно насилие, гласувани на 21 юли, се въвежда и Национален регистър, какъвто в България не съществува. До края на октомври правителството трябва да определи председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, а самият регистър да е готов до една година. Той трябва да обедини както полицейските регистри, така и тези на други ведомства – Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието и Министерството на образованието, данните от кризисните центрове и неправителствени организации.

„За мен лично като национален координатор най-много ще помогне всъщност създаването на Координационния механизъм за взаимодействие. Този координационен механизъм е изключително важен заедно с националния регистър, в който всяка институция ще може да види и да проследи всеки един случай, всяка една жертва или всеки един извършител. В момента няма как това да се случи“, коментира още Шуманова.

Тя даде и пример – в кризисните центрове има жертви на домашно насилие, които са потърсили помощ и подкрепа там, но не са сигнализирали в полицията например. МВР ще може да проверява кои жертви в кой кризисен център са настанени.

„На практика до момента за случаите на домашно насилие в България се работеше на парче от всяка институция поотделно, без този координационен орган. С неговото създаване ще може да проследим всичко – от приетия и посетен сигнал на конкретен адрес до това дали е издадена заповед за незабавна защита, дали жертвата е настанена в кризисен център, къде се намира, използвала ли е безплатна правна помощ, има ли данни извършителят да се е поправил. Ще може да се види дали превантивните действия, които са първата стъпка, са изпълнени от полицейските органи или от социалните работници и дали това е дало резултат, за да можем да проследим цялата история на насилието“, обясни още Шуманова.

Най-важното от всичко е да се прекрати това насилие. Защото домашното насилие е подчинено на власт и контрол, на пълна доминация и то става много бавно. Домашното насилие не се усеща след първия шамар. То е на принципа на врящата жаба – ако я сложим в казан с вряща вода, тя веднага ще изскочи, но ако затопляме водата постепенно, ще я сварим. Много трудно се работи с този феномен домашно насилие и е много, много трудно самите жертви да се разпознаят като жертви.


Зорница Шуманова, 

Национален координатор по линия на домашното насилие в ГДНП

Алгоритъмът за оценка на риска ще даде и скала, по която полицейският служител ще прецени дали дадената жертва е с по-нисък, в среден или във висок риск от домашно насилие и спрямо това в коя скала се намира тази жертва, МВР ще предприеме различни стъпки.

По създаването на този алгоритъм работи междуведомствена група, която включва 25 държавни служители от различни министерства и ведомства – представители на прокуратурата, на съдилищата в страната, на Министерство на труда и социалната политика, на Държавна агенция „Закрила на детето“, участват и няколко регионални координатора по линия на домашното насилие, разказа Шуманова.

Целта е до 29 септември да бъдат създадени нови методически указания за действията на полицейските органи по изпълнение на Закона за защита от домашно насилие като тези указания ще бъдат съобразени и с последните поправки.

В тези указания ще бъде ясно разписано какво точно се случва от подаването на сигнала на спешния телефон 112 до какви стъпки ще предприемат полицейските служители.

Инспектор Зорница Шуманова е национален координатор по линия на домашното насилие в Главна дирекция "Национална полиция" в МВР.
Инспектор Зорница Шуманова е национален координатор по линия на домашното насилие в Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР.

Съгласно методическите указания, които действат в момента, полицейските служители са задължени да разделят жертвата от извършителя, да поговорят и с двамата и ако преценят, че наистина се касае за извършено домашно насилие, те могат да задържат извършителя в рамките на 24 часа, посочи националният координатор по лиция на домашното насилие. Полицейските служители са длъжни и да разясняват правата на жертвата и да обясняват какви са вариантите и какво би могла да направи, към кои институции да се обърне за помощ и съдействие.

https://e.infogram.com/8d7a3a73-c746-490e-b55e-ab165c86b9a0?parent_url=https%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fbulgaria%2F2023%2F08%2F12%2F4509883_tri_stepeni_na_risk_ili_kolko_zastrasheni_sa_jertvite%2F%3Fref%3Dhome_layer2&src=embed#async_embed

Шуманова обясни, че след това всичко е в ръцете на жертвата, тъй като пострадалите незабавно могат да подадат молба по Закона за защита от домашното насилие в съответния Районен съд. Районният съд може в рамките на 24 часа да издаде заповед за незабавна защита. От практиката на полицията и прокуратурата обаче се вижда, че много често жертвите не искат да съдействат на полицията. В много случаи жертвите дават показания в полицията срещу насилника, но след това се отказват от тях – от срам, страх или притеснение.

В такива случаи, ако няма данни за извършено престъпление, полицията и прокуратурата няма как да разследват и да повдигнат обвинение, а извършителят се освобождава след 24 часа. В МВР са регистрирали случаи на 7-8 сигнала за домашно насилие в едно семейство, подавани от жертвата или от съседи, но жертвата отказва да съдейства и да даде показания, а след първоначалния арест извършителят е освобождаван.

„Много от жертвите просто няма къде да отидат, крият проблема от близките си или се срамуват. Има много причини, които ги спират от действие“, добави Шуманова.

Домашното насилие вече не започва след третия път

Доскоро действащия текст на Наказателния кодекс въвеждаше „изискване“ за системност на домашното насилие (поне 3 пъти), за да бъде признато за такова. До края на юли действаше и дефиницията, разписана в чл. 93, т. 31 от НК като според определението това е „престъпление, което е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“, а практиката показва, че системността възниква на третия път.

Това означава, че първите два акта на насилие доскоро не попадаха в обхвата на Наказателния кодекс. Едва при трети път след него може да се търси наказателна отговорност на лицето, задържано за такова насилие.

С последните поправки в Наказателния кодекс обаче чл. 93, т. 31 беше променен и отпадна условието за системност. Новият текст казва: „Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“

Related posts

ЦИК: 3606 вида бюлетини ще има на кметските избори пред октомври

Атанас Стоянов: Туризмът-визитната картичка на Сандански

Опит за вземане на властта в Югозапада с тежки манипулации и поръчкови репортажи

admin

Leave a Comment